Изпълнителна агенция "Проучване и поддържане на река Дунав" е юридическо лице със седалище в град Русе - второстепенен разпоредител с бюджет към Министерство на транспорта и съобщенията и осъществява своята дейност съгласно Закона за морските пространства вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България, Закона за администрацията, Закона за водите, Устройствения правилник за дейността на ИАППД и други нормативни актове.

ИАППД в съответствие с чл. 54 от Закона за администрацията е администрация към министъра на транспорта и съобщенията за административно обслужване на физически и юридически лица, както и за изпълнение на дейности и услуги, свързани с осигуряването на дейността на органите на държавната власт за безопасно корабоплаване в съответствие с вътрешното и международното право, относно поддържането на условията и обезпечаване сигурност за корабоплаването по р. Дунав.

Агенцията изпълнява функции в съответствие с вътрешното и международното право относно обслужване, проучване, и поддържане на условията за корабоплаване във вътрешните водни пътища на Република България.

Агенцията осъществява дейността си, като:

• осигурява навигационно-пътевата обстановка в българо-румънския участък на р. Дунав от км 374,100 до км 610,000;
• проучва и изучава хидроморфоложкия и хидроложкия режим на р. Дунав в българския участък, както следва: колебанията на водното ниво; температурата на водата; скоростта и направлението на течението; дебита на реката; ледовия режим; ерозията на бреговете и островите; образуването на пясъчни наноси и острови;
• събира и разпространява информация за състоянието на корабоплавателния път и за хидрометеорологичния режим на реката;
• изучава хидроморфоложкия и хидроложкия режим в зоната на хидротехническите съоръжения в българо-румънския участък на река Дунав и организира безпрепятствено корабоплаване в района на моста Русе – Гюргево;
• осигурява информация в областта на проучванията на реката;
• уведомява съответните органи, министерства и ведомства за вземането на предохранителни мерки при евентуална опасност от наводнения, ерозия на бреговете, ледови явления, поява на нефтени разливи и други;
• проучва и съгласува проектите за изграждане на хидротехническите и инфраструктурните обекти, извършващи се по реката;
• съгласува разполагането на технически съоръжения в руслото на реката от гледна точка на корабоплаването, рушенето на брега и островите;
• извършва хидрометеорологичните наблюдения в българския участък посредством станциите Ново село, Лом, Оряхово, Свищов, Русе и Силистра и обявява щормови предупреждения за осигуряване на корабоплаването;
• изпълнява проекти по поддържане и подобряване на условията за корабоплаване по р. Дунав;
• участва в локализиране и ликвидиране на замърсявания от корабоплавателна дейност в общия българо-румънски участък на реката;
• издава краткосрочни прогнози за водните нива и ледовите явления по реката в общия й българо-румънски участък;
• издава схеми за добив на наносни отложения и за депониране на такива в коритото на река Дунав;
• предоставя необходимата информация за нуждите на българската речна информационна система;
• извършва мониторинга на количеството на водите на река Дунав.

За да осигури безопасността и сигурността на корабоплаването по река Дунав, Агенцията извършва следните мероприятия:

• непрекъснато наблюдение на състоянието на речното русло;
• своевременно отстраняване и възстановяване на авариралите навигационни знаци и поддържане на корабоплавателния път в съответствие с изискванията и препоръките на Дунавската комисия;
• осигуряване на оперативна информация за габаритите на корабоплавателния път;
• извършване на корекции по фарватера;
• поддържане на действаща навигационно-пътева обстановка в българския участък на река Дунав;
• изготвяне на водни снимки на рисковите за корабоплаване участъци с ехолотни галсове;
• издаване на бюлетин за навигационно-пътевата обстановка, известия до корабоплавателите и ежедневно излъчване на “Хидрометеорологичен бюлетин”;
• извършване хидрографни измервания в критичните за корабоплаването участъци и за сигурността на моста Русе – Гюргево;
• непрекъснато следене на хидроморфоложките изменения, оповестяване на критичните за корабоплаването участъци (речни прагове) и предприемане на съответните мерки;
• измервания на водни количества с доплерова технология;
• ежедневно разпространяване на прогнози за водните нива за хидрометеорологични станции Русе и Силистра;
• извършване на метеорологични, климатични и синоптични наблюдения;
• издаване на разрешителни за ползване на воден обект за изземване на наносни отложения от река Дунав;
• поддържане на условия за своевременно локализиране и ликвидиране на евентуални нефтени разливи;
• създаване на оптимална организация за своевременно прогнозиране характера и последствията при възникване на бедствия, аварии и катастрофи.

Речните водни пътища са голямо природно богатство. Около тях се заражда и развива обществен живот. Създават се държави с богата материална и духовна култура. Примерът с река Дунав е показателен. Още римляните, когато реката е граница на обширната Римска империя, полагат грижи за охрана и стопанисване. След това режимът на корабоплаване и поддържането на корабоплавателния път стават обект на редица международни нормативни актове. Те действат през различни исторически периоди, с една единствена цел – прилагат принципа на свободно корабоплаване, но в зависимост от политическата конюнктура, условията диктуват различни европейски сили. В резултат на това истинските стопани на реката – крайбрежните държави, са пренебрегнати. Това, обаче не е пречка през 18 столетие да се пристъпи към събиране и систематизиране на хидрографни наблюдения в по-големи размери и към средата на 19 век да се създадат и първите научни институти за изследване режима на река Дунав.

В България метеорологията прохожда в далечната 1866 г., когато започват редовни метеорологични наблюдения в Австрийското консулство в гр. Русе. Пак тук – в рамките на Дунавската флотилия и морска част през 1884 г. се създава Хидрометрична станция. По-късно грижи за проучване и поддържане на корабоплавателния път полагат Портовият капитан в Русе командирите на Дунавската флотилия, Хидрографната бригада към Дирекцията за постройките на железниците и пристанищата, Дунавската измерителна служба със седалище в град Лом.

Краят на Втората световна война променя политическата карта на Европа, а с това и отношението към европейския корабоплавателен път. За обезпечаване на свободно корабоплаване в съответствие с интересите и суверенитета на дунавските държави: България, Унгария, Румъния, СССР, Чехословакия, Украйна, Югославия сключват на 18 август 1948 година в Белград Конвенция за режима на корабоплаване по река Дунав. Тя влиза в сила на 11.05.1949 г. На 7.01.1960 г. към нея се присъединява и Австрия, а през 1999 г. и Германия. Съгласно член 3 от Конвенцията всички дунавски държави се задължават да поддържат своите участъци в плавателно състояние, като извършват всички необходими работи за обезпечаване и поддържане условията на корабоплаване. По силата на чл. 39 – регламентиращ взаимоотношенията между две държави граничещи с река Дунав, между Република България и Република Румъния през 1954 г. се подписва Съглашение за моста Русе – Гюргево, а през 1955 г. влиза в сила Споразумение, което разделя общия българо-румънски участък на две. България се задължава да поддържа навигационно-пътевата обстановка от км 610 до км 375. На годишни съвместни сесии се разменя информация, изказват се становища, набелязват се мероприятия, вземат се решения задължителни и за двете страни.

За да отговори на новите изисквания Дунавската измерителна служба изминава труден път. Влиза в структурата на Министерството на народната отбрана (1949 – 1952 г.), за да се включи в разминирането и почистването на река Дунав. През 1953 – 1955 г., като Управление плавателен път се връща под ведомството на Министерство на транспорта. Това дава възможност на нашата страна да поеме поддържането на половината от българо-румънския участък на реката и да постигне равнопоставеност на участието си в Дунавската комисия.

Недалновидност от страна на Министерство на транспорта в края на 1955 г. свива дейността на Управление плавателен път до отдел към Параходство “Българско речно плаване” – град Русе. По този начин България не е в състояние да изпълнява поетите международни задължения за поддържане на плавателния път и проучване на река Дунав. Тогава по предложение на Министерския съвет се пристъпва към проучване опита на крайдунавските страни и структурата на създадените от тях служби за поддържане на корабоплавателния път и изследване режима на река Дунав. В резултат на това проучване на 1 април 1956 година‚ Министерският съвет приема Постановление № 84‚ с което "Управление плавателен път" се реорганизира в "Управление за поддържане плавателния път и проучване на река Дунав" със седалище град Русе, непосредствено на брега на реката.

Целта е обединяване на дейностите, пръснати до този момент в няколко инстанции и министерства, както следва:

• от Министерството на транспорта - отдел „Плавателен път” при Параходство БРП заедно с целия корабен парк;
• от Министерство на земеделието – хидрометеорологичните станции по р. Дунав – Ново село, Оряхово, Свищов и Силистра;
• от Министерството на народната отбрана – съоръженията за измерване скоростите на течението, водоотчетните станции във Видин и Русе, съоръжения и инвентар от бившата Дунавска хидрографна служба, хидрометеорологичната станция Лом.

По този начин се създава обединеното управление на плавателния път – УППД към Министерството на транспорта, което има за цел „....да осигури непрекъснато изучаване водния режим и рушенето на брега на р. Дунав, събиране данни за хидротехническото строителство и навигационно поддържане на реката и изпълнение на задълженията на нашата страна по Конвенцията и другите международни споразумения за режима на корабоплаване по Дунава...”.

По пътя за подобряване и усъвършенстване на специализираната му дейност и имайки предвид съвременния модел на дунавските страни, УППД се трансформира в една от първите изпълнителни агенции в Република България с ПМС № 212/29.11.1999 г. Чрез него и новия си Устройствен правилник ИАППД съчетава:

• Форма на децентрализация на изпълнителната власт;
• Пълно обединяване на всички дейности, относно поддържането на корабоплавателния път и неговата сигурност в българския участък на р. Дунав;
• Цялостно възприемане на европейския дунавски модел, установен от всички дунавски страни.

През изминалите повече от 67 години агенцията се утвърди като активно действащо звено в системата на Министерство на транспорта и съобщенията и успешно се справя с международните задължения на България по поддържане на плавателния път и проучване на река Дунав.