141 години от създаването на Морското училище бяха отбелязани скромно в Русе. Цветя пред паметната плоча на капитан лейтенант Александър Конкеевич, който се смята за създател на учебното заведение, поднесе изпълнителният директор на Изпълнителна агенция „Проучване и поддържане на река Дунав“ инж. Павлин Цонев.
Отбелязването се състоя за поредна година по идея на клуб „Военни моряци“, които поставиха преди две години паметна плоча на капитан Конкеевич върху фасадата на Флотската кула. Те разказаха, че сега искат да поставят нейно копие в град Мурманск, където той е служил и по този начин да се създаде връзка между двата града, оставили отпечатък в пътя на капитана.
Александър Егорович Конкеевич е роден през 1842 г. в Новгородска губерния в семейството на дребен дворянин. Първоначалното си образование и възпитание получава в дома на родителите си, а на 17 години е приет в 9-и флотски екипаж в Петербург като юнкер. След двегодишния срок на обучение със заповед от 5 декември 1861 г. на Конкеевич е присвоено званието гардемарин. До 1 януари 1876 г., когато е повишен в звание капитан-лейтенант, той служи в различни флотски екипажи. През Освободителната руско-турска война 1877-1878 г. капитан-лейтенант Александър Конкеевич участва като командир на самостоятелен флотски отряд, действащ в район на Гюргево-Русе на Дунава. В периода май - юни 1879 г. княз Дондуков-Корсаков води лична преписка с него, в резултат на която последният се съгласява до поеме командването на бъдещата Българска флотилия и Морска част.
Капитан-лейтенант Конкеевич командва Българската флотилия и Морска част точно 4 години – от 1 август 1879 г до 1 август 1883 г. За него е ясно, че българският флот не може да се развива, ако няма свои отечествени кадри. Ето защо още през юли 1880 г. поставя пред военния министър въпроса да се открие машинна школа към Флотилията и Морската част за подготовка на корабни машинисти. В резултат с циркуляр №7 от 9 януари 1881 г. военното министерство обявява създаването на Морската машинна школа, където да се подготвят машинисти и огняри за корабите на създадената по-рано Дунавска флотилия.
Според документите, чийто проект е изработен от капитан-лейтенант Конкеевич, в машинната школа се приемат за обучение деца на български граждани на възраст 14-18 години. Те се учат в течение на три години на държавна издръжка и след завършването на школата са задължени да служат най-малко три години във флота срещу месечно възнаграждение.
Тази школа, открита към Флотилията и Морската част в гр. Русе през януари 1881 г., е първото учебно заведение за подготовка на технически кадри в България след Освобождението.
По-късно Морското училище многократно променя името си: Машинна школа, Техническа школа, Морска унтерофицерска школа при Флотилията и Морската част, а през 1900 г. – Машинно училище при Флота във Варна. През 1904 г. със закон на Народното събрание то пак било преименувано на „Машинно училище при флота“ със статут на средно специално техническо учебно заведение. В него се обучавали механици за военния и гражданския флот, железниците, въздухоплаването и другите отрасли на новата българска индустрия. През 1929 г. е възстановено първоначалното име на училището – Морско училище. През 1942 г. с царски указ Морското училище било обявено за специализирано висше морско училище и наречено „Военноморско на Негово Величество училище“. След Деветосептемврийския преврат през 1944 г. то било наречено „Военноморско народно училище при Морските войски“, а през 1946-49 г. – „Народно военноморско училище“. Днес официалното му наименование е Висше военноморско училище „Н. Й. Вапцаров“.
